MAIN MENU

ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

ЗАКОН
за здравословни и безопасни условия на труд
(Обн., ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 111 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2003 г.; изм., бр. 114 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2009 г.; доп., бр. 12 от 2010 г., бр. 58 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 60 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 27 от 25.03.2014 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) С този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Този закон въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите за:
1. превенция на професионалните рискове;
2. защита на безопасността и здравето;
3. отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;
4. информиране, консултации, обучение;
5. балансирано участие

Чл. 2. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.
(2) (Изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г., бр. 102 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г.) Този закон се прилага и:
1. (изм., ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.) при мирновременната дейност в системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи;
2. за българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.) Този закон не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности в системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи неизбежно влизат в конфликт с изискванията на закона. За тези дейности безопасността и здравето на работещите се осигурява във възможно най-високата степен съгласно целите на този закон.
Глава втора
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 3. (1) Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
(2) Здравословните и безопасните условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие.
Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:
1. превенция на професионалните рискове;
2. предоставяне на информация и обучение;
3. осигуряване на необходимата организация и средства.
(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.
(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:
1. избягване на рисковете;
2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
10. даване на съответни инструкции на работещите.
Чл. 5. (1) Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.
Чл. 6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 7. (1) Работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
(3) На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като:
1. работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се отстраняват във възможния най-кратък срок;
2. работното място и работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно;
3. (доп., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита редовно се проверяват и се поддържат в изправност;
4. пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време.
Чл. 8. (1) Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
(2) Изборът на работното оборудване се извършва съобразно със специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му.
(3) (Изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Работното оборудване се пуска на пазара и/или се пуска в действие и използва само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове.
(4) Работното оборудване се поддържа и своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
(5) В случай, че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, се ограничава броят на лицата, които го използват. Монтажът, демонтажът, подмяната, поддръжката и ремонтът на това оборудване се извършват само от правоспособни лица.
Чл. 9. (Отм., ДВ, бр. 86 от 1999 г.).
Чл. 10. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се използват лични предпазни средства.
(2) Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.
(3) (Отм., ДВ, бр. 18 от 2003 г.).
Чл. 11. (1) За избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на работата се използват подходящи средства и оборудване.
(2) В случаите, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите лица.
(3) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г.) Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 12. (1) (Доп., ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица.
(2) Условията, редът и изискванията за разработване на физиологичните режими на труд и почивка се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Чл. 13. (1) Вещества, суровини и материали, които притежават свойства, създаващи риск за здравето, се използват само по технологии, които ефективно предпазват работещите от заболявания и злополуки.
(2) (Изм., ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Работодателят създава и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и препарати.
Чл. 13а. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.)
(1) Юридическите или физическите лица, регистрирани като търговци, могат да извършват специални и технологични (повтарящи се) взривни работи само след получаване на разрешение от директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“, на чиято територия ще се извършват, или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Условията и редът за извършване на взривни работи се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) Не се изисква разрешение по ал. 1 по отношение на въоръжените сили на Република България.
Чл. 13б. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.)
(1) За получаване на разрешение за извършване на специални взривни работи лицата по чл. 13а подават в съответната дирекция „Инспекция по труда“:
1. заявление по образец, утвърден с наредбата по чл. 13а, ал. 2;
2. проект за извършване на специални взривни работи;
3. инструкция за безопасна работа с взривни материали;
4. копие от документ, удостоверяващ правото за ползване на склад за взривни материали;
5. заповед за определяне на ръководителя на взривните работи;
6. списък на лицата, имащи достъп до взривни материали.
(2) В заявлението по ал. 1, т. 1 се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. целите, характерът, методите и сроковете за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ;
3. данни за ръководителя на взривните работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
(3) Проектът за извършване на специални взривни работи се:
1. изработва от проектант първа степен или група от проектанти с поне един проектант първа степен, като титулната страница и чертежите към него се подписват от проектанта първа степен;
2. съгласува със собствениците на обектите, които са в границите на опасната зона, и с кмета на общината, когато взривните работи ще се извършват в населени места.
Чл. 13в. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.)
(1) За получаване на разрешение за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи лицата по чл. 13а подават в съответната дирекция „Инспекция по труда“:
1. заявление по образец, утвърден с наредбата по чл. 13а, ал. 2;
2. технологичен проект за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи.
(2) В заявлението по ал. 1, т. 1 се посочват:
1. наименованието на юридическото или физическото лице;
2. характерът и методите за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ;
3. данни за ръководителя на взривните работи;
4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
Чл. 13г. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.)
(1) При непълнота и при нередовност на документите по чл. 13б, ал. 1 и чл. 13в, ал. 1 директорът на съответната дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице в срок 5 работни дни от датата на подаване на заявлението писмено уведомява подателя за констатирани непълноти и нередовности на документите, като с уведомлението определя срок, не по-кратък от 10 дни, за отстраняването им.
(2) В срок 5 работни дни от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности директорът на дирекция „Инспекция по труда“ по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице издава разрешение за извършване на специални или технологични (повтарящи се) взривни работи или прави мотивиран отказ.
(3) Отказ за издаване на разрешение се прави в случаите, когато непълнотите и нередовностите в документите не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 1, или при несъответствие с изискванията за издаване на разрешение.
Чл. 13д. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.)
(1) При смяна на ръководителя на взривните работи лицата, получили разрешение, в срок три работни дни от смяната уведомяват писмено директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице, като прилагат сведения за новия правоспособен ръководител на взривните работи.
(2) Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице в срок три работни дни от подаване на уведомлението за смяна на ръководителя на взривните работи отразява промените в разрешението за извършване на взривни работи или прави мотивиран отказ.
(3) При временно отсъствие на ръководителя на взривните работи работодателят определя друг правоспособен ръководител, като в срок три работни дни от определянето му уведомява писмено директора на дирекция „Инспекция по труда“ по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице и предоставя сведения за него.
Чл. 13е. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Отказът по чл. 13г, ал. 3 и по чл. 13д, ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 13ж. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Разрешенията за извършване на специални взривни работи се издават еднократно за срока на извършване на взривните работи, а разрешенията за технологични (повтарящи се) взривни работи – до края на календарната година.
Глава трета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 14. (1) (Доп., ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
(3) Задълженията по ал. 1 важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на професионалната квалификация.
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 108 от 2008 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Лицата по чл. 14, ал. 1 с изключение на тези, които за своя сметка работят сами подават годишна декларация в териториалната дирекция “Инспекция по труда” по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година.
(2) Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.
(3) Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация, за което лицата по чл. 14, ал. 1 уведомяват писмено териториалната дирекция “Инспекция по труда” в срока по ал. 1.
Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места;
2. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да:
а) осигуряват подобряване нивото на защита на работещите;
б) са интегрирани във всички дейности и структурни звена на предприятието;
2а. (нова, ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа;
3. (изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г., бр. 40 от 2007 г.) да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност;
4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
5. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
8. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели.
(2) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 48 от 2006 г.) При осъществяване на задълженията си по ал. 1 работодателят трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени рискове на всички работещи независимо от времетраенето на договора и продължителността на работното време, включително при работа на смени и при полагане на нощен труд.
(3) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни:
1. да изпълняват дейностите по ал. 1;
2. (изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г.) да уведомят предприятието, което осигурява временна работа, за специфичните характеристики на работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация.
(4) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Предприятието, което осигурява временна работа, предоставя информация по ал. 3 на заинтересованите работещи.
(5) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 76 от 2005 г.) Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
(6) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.) Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, са изцяло за сметка на работодателя.

Чл. 17. Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

Чл. 19. (1) (Доп., ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2007 г., бр. 7 от 2012 г.) Работодателят предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.
(2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.) Информацията по ал. 1 се предоставя на работещите, които работят на смени и полагат нощен труд.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.) Информацията по ал. 1 се предоставя на работещите от други предприятия, които извършват работа на територията на съответното предприятие.

Чл. 20. (1) За предотвратяване на вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят:
1. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г., бр. 88 от 2010 г.) осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работещите, както и контактите със спешна медицинска помощ и структурите за пожарна безопасност и защита на населението;
2. (изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) определя работещите, които ще изпълняват мерките за ликвидиране на опасността, първа помощ, борба с пожарите и евакуация на работещите, като броят, обучението и предоставеното им за целта оборудване съответстват на специфичните рискове и на големината на предприятието.
(2) (Изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г., бр. 102 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.) Мерките и правилата за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ в случай на аварии в предприятията и организациите и обучението на работещите по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.

Чл. 21. (Изм. и доп., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) В случай или при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота работодателят информира във възможно най-кратък срок застрашените работещи за действията, които се предприемат във връзка със защитата им, осигурява преустановяването на работата и евакуацията им на безопасно място и не допуска възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността.

Чл. 22. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Когато работещият откаже изпълнението или преустанови изпълнението на извършваната работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота, работодателят или прекият ръководител е длъжен незабавно да установи основателността на отказа и да предприеме необходимите мерки за отстраняването на опасността.
(2) Работодателят трябва да осигури възможности на работещите в случаи на сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им и когато не могат да се свържат с прекия си ръководител, да предприемат действия в съответствие със своите познания и с наличните технически средства, за да предотвратят последствията от тази опасност.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работещите не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение вследствие на действията им по ал. 1 и 2 освен ако са проявили непредпазливост или не са изпълнили инструкциите на работодателя за безопасна работа.

Чл. 23. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работодателят задължително установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с Кодекса за социално осигуряване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) В случаите по ал. 1 се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.

Чл. 24. (1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г.) За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск назначава или определя едно или повече длъжностни лица с подходящо образование и квалификация или създава специализирана служба.
(2) Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия.
(3) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; доп., бр. 76 от 2005 г.) По преценка на работодателя извършването на дейностите по ал. 1 могат да се възлагат с договор на други юридически и физически лица или да се извършват от самия него в случаите, когато той е физическо лице.
(4) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Когато работодателят възлага извършването на дейностите по ал. 1 на други юридически или физически лица, той е длъжен да им предостави информацията по чл. 19, ал. 1.
(5) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работодателят осигурява на лицата по ал. 1, както и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, достъп до:
1. оценката на риска и мерките за защита, посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2;
2. информацията, свързана с дейностите по чл. 23;
3. информацията, получена в резултат на осъществяване на мерки за защита и превенция;
4. информацията, получена от констатациите и предписанията на контролните органи в областта на безопасността и здравето при работа.

Чл. 25. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по:
1. осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
2. (изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г.) укрепване на здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа;
3. (нова, ДВ, бр. 40 от 2007 г.) приспособяване на работата към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо здраве.
(3) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Службите по трудова медицина се създават от:
1. работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели;
2. (изм., ДВ, бр. 60 от 2011 г.) юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за обслужване на работещи.
(4) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2007 г.) За обслужване на работещи лечебните заведения могат да създават служби по трудова медицина, учредени като самостоятелни юридически лица.
(5) (Изм., ДВ, бр. 18 от 2003 г.; отм., предишна ал. 4, бр. 40 от 2007 г.) Когато за работодателя е практически невъзможно сам или в съдружие да създаде служба по трудова медицина, той сключва договор с регистрирана служба по трудова медицина.
(6) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г.; отм., бр. 40 от 2007 г.).

Чл. 25а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) Основните дейности на службите по трудова медицина са:
1. оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа;
2. оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите;
3. предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск;
4. наблюдение на здравното състояние на работещите;
5. обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
(2) Службата по трудова медицина води и съхранява документацията, определена с наредбата по чл. 25б, ал. 4.
(3) Службата по трудова медицина извършва своята дейност в съответствие с изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.

Чл. 25б. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) Минималният състав на службите по трудова медицина включва:
1. лице с образователно-квалификационна степен “магистър” по медицина и с придобита специалност “трудова медицина”;
2. лице с висше техническо образование и три години професионален опит в областта на безопасността и здравето при работа;
3. технически изпълнител с образование не по-ниско от средно.
(2) Трудовите договори с работещите в службите по трудова медицина се сключват, изменят и прекратяват съгласно Кодекса на труда.
(3) В състава на службата по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:
1. лица, които работят в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика и техните контролни органи;
2. медицински специалисти, загубили правоспособност по смисъла на Закона за здравето;
3. (изм., ДВ, бр. 98 от 2010 г.) лица, подписали договор с Националната здравноосигурителна каса и регистрирани в регионалните здравни инспекции.
(4) Условията и редът за осъществяване дейността на службите по трудова медицина се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
(5) Времето, през което медицинските специалисти работят в службата по трудова медицина, се зачита за професионален стаж.

Чл. 25в. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) Службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването.
(2) Регистрирането на службите по трудова медицина се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина.
(3) Комисията по ал. 2 се назначава със заповед на министъра на здравеопазването и се състои от председател и 8 членове.
(4) Председателят на комисията по ал. 2 се определя от министъра на здравеопазването.
(5) Министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, националнопредставителните работодателски организации и националнопредставителните организации на работещите определят по двама свои представители за членове на комисията по ал. 2.

Чл. 25г. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) За регистриране на службите по трудова медицина лицата, които са ги създали, подават заявление, към което прилагат:
1. данни, съдържащи наименование, седалище и адрес;
2. копие от акта за съдебна регистрация или копие от друг документ за създаването на лицата по чл. 25, ал. 3;
3. договор между работодатели – за случаите по чл. 25, ал. 3, т. 1;
4. (изм., ДВ, бр. 60 от 2011 г.) данни за единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър или актуално удостоверение за вписване на лицата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
5. списък на минималния състав на специалистите от службата по трудова медицина;
6. нотариално заверени копия на документи, удостоверяващи образованието и квалификацията на специалистите по т. 5;
7. декларация на лицата по т. 5, че отговарят на изискванията на чл. 25б, ал. 3;
8. (отм., ДВ, бр. 60 от 2011 г.);
9. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по ал. 7.
(2) При непълнота и при нередовност на документите по ал. 1 министърът или упълномощено от него длъжностно лице в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението писмено уведомява лицата за констатирани непълноти и нередовности на документите, като с уведомлението определя срок не по-кратък от 14 дни за отстраняването им.
(3) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина издава удостоверение за регистрация на службата по трудова медицина или прави мотивиран отказ за регистрация.
(4) Отказ за регистрация се прави в случаите, когато непълнотите и нередовностите в документите не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2, или при несъответствие с изискванията за регистрация.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Министерството на здравеопазването води публичен регистър на службите по трудова медицина. Данните от регистъра се публикуват на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет.
(7) За издаване на удостоверение за регистрация на служба по трудова медицина по ал. 3 и за пререгистрация на служба по трудова медицина по чл. 25д, ал. 2 се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.

Чл. 25д. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2007 г.)
(1) При промяна на обстоятелства по чл. 25г, ал. 1 лицата, създали служби по трудова медицина, в 7-дневен срок от настъпването им уведомяват писмено министъра на здравеопазването, като прилагат документи, удостоверяващи промяната.
(2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице в 20-дневен срок от подаване на уведомлението за промяна на обстоятелствата по чл. 25г, ал. 1 по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина отразява промените в регистъра на службите по трудова медицина, а в случаите по чл. 25г, ал. 1, т. 1, 3 и 5 издава и удостоверение за промяна на регистрацията или прави мотивиран отказ.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за заличаване на регистрирани служби по трудова медицина от регистъра при:
1. подадено заявление от лицата, създали служби по трудова медицина, за заличаване от регистъра;
2. прекратяване дейността на лицата, които са създали служба по трудова медицина;
3. установени нарушения на изискванията на чл. 25б, ал. 1, 3 и 4;
4. констатирани от контролните органи си

НАРЕДБА № 3 ОТ 19 АПРИЛ 2001 Г.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НАРЕДБА № 3
от 19 април 2001 г.
за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
(Обн., ДВ, бр. 46 от 15.05.2001 г.; изм. и доп., бр. 40 от 18.04.2008 г.)
Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства при работа.
Чл. 2. Тази наредба се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 3. (1) Наредбата не се прилага за:
1. облекло, което не е специално предназначено за опазване на здравето и безопасността на работещия;
2. лични предпазни средства, носени или използвани от военнослужещите, полицията и други служби за поддържане на обществения ред;
3. спортна екипировка;
4. отбранителна или възпираща екипировка за самозащита;
5. устройства, вкл. и портативни, за откриване и сигнализиране на опасности и вредности.
(2) Наредбата се прилага, като разпоредбите й се съобразяват със специфичните нормативни актове, регламентиращи изисквания за лични предпазни средства за:
1. аварийни и спасителни служби;
2. пътен транспорт.
Чл. 4. Лични предпазни средства се използват, когато рисковете не могат да бъдат избегнати или намалени в достатъчна степен чрез средства за колективна защита или посредством мерки, методи и процедури при организация на работата.
Раздел II
Задължения на работодателя
Чл. 5. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства.
(2) При използване на лични предпазни средства се изпълняват изискванията на тази наредба, на общите и на специфичните нормативни актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна и аварийна безопасност.
(3) Нормативните актове по ал. 2 съдържат и случаи, ситуации и обстоятелства, при които работодателят, въпреки че е изпълнил приоритетното задължение за прилагане на колективни предпазни средства, трябва да осигури използване на съобразени с условията лични предпазни средства.
Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Личните предпазни средства трябва да отговарят на нормите и изискванията за осигуряване на безопасност и опазване на здравето, съдържащи се в приложимите за лични предпазни средства нормативни актове, свързани със съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие.
Чл. 7. Личните предпазни средства трябва:
1. да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до увеличаване на който и да е риск;
2. да отговарят на условията на съответното работно място;
3. да са съобразени с ергономичните изисквания и здравословното състояние на работещите;
4. да съответстват на размерите на използващия ги, ако е необходимо, след подходящо регулиране.
Чл. 8. Когато поради наличие на повече от една опасност е необходимо работещите да носят повече от едно лично предпазно средство, те трябва да са съвместими и при едновременното им използване да продължават да бъдат ефективни срещу съответните опасности.
Чл. 9. Условията за използване на личните предпазни средства, особено времето, през което се носят от работещите, се определят в зависимост от работното място на всеки работещ, от експозицията, от степента на риска и от характеристиките и ефективността на личното предпазно средство.
Чл. 10. (1) Личните предпазни средства са предвидени за индивидуално използване.
(2) Ако обстоятелствата изискват лични предпазни средства да бъдат носени от повече от едно лице, се вземат подходящи мерки за недопускане възникване на хигиенни и здравословни проблеми за различните ползватели.
Чл. 11. За всяко лично предпазно средство в предприятието (организацията) се осигурява достъпна за работещите информация по отношение прилагането на изискванията по чл. 6, 7, 8 и 9.
Чл. 12. Работодателят предварително информира всеки работещ за рисковете, от които го защитават личните предпазни средства, които той му предоставя за ползване.
Чл. 13. Работодателят осигурява на работещите обучение и организира демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства.
Чл. 14. Личните предпазни средства се използват само по предназначение, с изключение на специфични и изключителни обстоятелства.
Чл. 15. (1) Личните предпазни средства се използват в съответствие с инструкциите на работодателя и производителя.
(2) Инструкциите по ал. 1 трябва да са разбираеми за работещите.
Чл. 16. (1) Преди избора работодателят оценява дали личните предпазни средства, които възнамерява да бъдат използвани, задоволяват изискванията по чл. 4, 5, 6, 7 и 8.
(2) Оценката по ал. 1 включва:
1. анализ и оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати по друг начин;
2. определяне на характеристиките, които всяко лично предпазно средство трябва да притежава, за да е ефективно срещу рисковете, отнасящи се до т. 1, като се вземат предвид и всички рискове, произтичащи от употребата на самото лично предпазно средство;
3. сравнение на характеристиките на наличните лични предпазни средства с характеристиките на необходимите лични предпазни средства съгласно т. 2.
(3) Оценката по този член се извършва писмено и се преразглежда и актуализира, ако се предвиждат или настъпят някакви промени в обстоятелствата или в който и да е елемент на самата оценка.
Чл. 16а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2008 г.)
(1) Работодателят предприема необходимите мерки за изпълнение на изискванията на членове от 4 до 16 и на общите изисквания за използване и/или за осигуряване на лични предпазни средства съгласно приложения № 1, № 2 и № 3 при спазване на разпоредбите на нормативните актове за съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие.
(2) Общите изисквания по ал. 1 трябва да бъдат прилагани, като се вземат предвид всички значителни промени в риска, в колективните средства за защита и в личните предпазни средства, дължащи се на техническия прогрес.
Чл. 17. (1) Работодателят определя работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства, съгласно чл. 4 въз основа на извършена оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства, посочени в приложение № 1, неизчерпателния списък на лични предпазни средства, посочени в приложение № 2, таблицата за части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в приложение № 3.
(2) В зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска работодателят определя необходимите лични предпазни средства независимо от това, дали дейностите, личните предпазни средства и рисковете са посочени или не в приложения № 1, 2 и 3.
(3) След извършването на изискващите се от тази наредба дейности работодателят съставя списък, който съдържа:
1. работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства;
2. вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство;
3. конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства;
4. срока за износване на личните предпазни средства.
(4) Списъкът по ал. 3 се обявява пред работещите.
Чл. 18. (1) Личните предпазни средства се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа.
(2) Работодателят осигурява използването само на изправни и отговарящи на изискванията на тази наредба лични предпазни средства.
Чл. 19. Почистването, изпирането, дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства се организират от и са за сметка на работодателя.
Чл. 20. Личните предпазни средства се използват:
1. постоянно – когато опасностите действат непрекъснато;
2. периодично – когато опасностите възникват при определени видове и условия на работа;
3. аварийно – при възникване на аварии, бедствия, катастрофи и други подобни обстоятелства.
Чл. 21. Местата за съхраняване на лични предпазни средства, които се използват аварийно, се определят от работодателя със заповед.
Чл. 22. Работодателят осигурява резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност.
Чл. 23. (1) Работодателят осигурява периодични проверки за качествата на личните предпазни средства.
(2) За извършените проверки се съставя протокол.
Чл. 24. При откриване на неизправности на личните предпазни средства работещите незабавно уведомяват работодателя за взимане на необходимите мерки.
Чл. 25. (1) Личните предпазни средства, в т. ч. специалното работно облекло, са краткотрайни активи на предприятието и се отчитат като материали по установения ред.
(2) Личните предпазни средства, в т. ч. специалното работно облекло, след получаването им от работещите се изписват в издръжката на предприятието. За тях се води и извънсчетоводна отчетност за срока на износване.
Чл. 26. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа работещият връща на работодателя дадените му за ползване лични предпазни средства, в т. ч. специално работно облекло.
(2) Специалното работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място – температура, влажност и скорост на движение на въздуха, след изтичане на срока за износване не подлежи на връщане.
Чл. 27. При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа работещият може да задържи специалното работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място, като заплати стойността до срока на износването му.
Чл. 28. (1) Загубени, унищожени или повредени лични предпазни средства преди изтичане на срока за износване не по вина на работещия, което се установява с протокол на работодателя, се подменят с нови.
(2) Когато личните предпазни средства са загубени или унищожени по вина на работещия, работодателят го снабдява с нови и може да търси имуществена отговорност за остатъчната стойност до срока на износване съгласно Кодекса на труда.
Допълнителни разпоредби
(Загл. изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.)
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) “Лично предпазно средство” е понятието, определено в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
2. “Работодател” е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
3. “Предприятие” е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
§ 1а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 284, ал. 3 КТ и чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
§ 3. Тази наредба влиза в сила три месеца след обнародването й в “Държавен вестник”.
§ 4. От датата на влизане в сила на тази наредба се отменя Наредба № 11 от 1993 г. за специалното работно облекло и личните предпазни средства (ДВ, бр. 66 от 1993 г.).
§ 5. Указания по прилагане на тази наредба дават Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.
§ 6. Контролът по изпълнение на наредбата се извършва от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.
Приложение № 1
към чл. 17
Неизчерпателен списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства
1. Защита за главата (защита на черепа)
1.1. Защитни каски
1.1.1. Строителство, особено при работа на, под или около работни места, намиращи се под скеле или повдигателно устройство, при монтаж и демонтаж на кофраж, монтажни и демонтажни дейности, дейности при издигане на скеле и разрушителни дейности.
1.1.2. Дейности по стоманени мостове и стоманени строителни конструкции, стълбове, кули, стоманени хидравлични съоръжения, доменни пещи, стоманолеярни и прокатни (валцовъчни) цехове, големи контейнери и тръбопроводи, паро- и електроцентрали.
1.1.3. Работа в рудници (кариери), изкопи, шахти и тунели.
1.1.4. Земекопни и скални дейности.
1.1.5. Работа под земята, кариери, открити рудници, добив на въглища.
1.1.6. Работа с механично задвижвани инструменти.
1.1.7. Взривни работи.
1.1.8. Работа около подемници, подемни устройства, кранове и конвейери.
1.1.9. Работа с доменни пещи, редуктори, прокатни станове, чугунолеене, коване, леене, щамповане.
1.1.10. Работа с промишлени пещи, контейнери, машини, силози, бункери и тръбопроводи.
1.1.11. Корабостроене.
1.1.12. Работа по маневриране на влакове.
1.1.13. Работа в кланици.
2. Защита на долните крайници
2.1. Защитни обувки с устойчиви на пробождане ходила
2.1.1. Направа, монтаж и демонтаж на кофраж, работа с арматура, полагане на фундамент и пътни работи.
2.1.2. Работа при монтаж и демонтаж на скеле.
2.1.3. Работа при демонтаж на арматура, железарски работи, производство на заготовки, полагане на бетон.
2.1.4. Работа с панели и сглобяеми части, включително монтаж и демонтаж на временно укрепване.
2.1.5. Работа на строителни площадки и в складове.
2.1.6. Работа на покриви.
2.1.7. Монтаж на технологично оборудване, тръбопроводи и инсталации.
2.2. Защитни обувки без устойчиво на пробождане ходило
2.2.1. Работа на стоманени мостове, стоманени строителни конструкции, стълбове, кули, повдигателни устройства, стоманени хидравлични съоръжения, доменни пещи, стоманолеярни и валцовъчни (прокатни) цехове, големи контейнери, големи тръбопроводи, товароподемни кранове, паро- и електроцентрали.
2.2.2. Пещостроителство, монтаж на отоплителни и вентилационни съоръжения и работи по монтиране на метални конструкции.
2.2.3. Преработвателни и експлоатационни работи.
2.2.4. Работа с доменни пещи, редукторни инсталации, стоманолеярни и валцовъчни (прокатни) цехове, работа с метал, ковашки и щамповъчни работи, цехове за горещо пресуване и закаляване.
2.2.5. Работа в кариери, открити изкопи (рудници), подземен и открит добив на въглища.
2.2.6. Скални работи.
2.2.7. Производство на плоско стъкло и стъклени изделия при работа и манипулиране.
2.2.8. Работа с матрици в керамичната промишленост.
2.2.9. Облицовка на пещи за керамичната промишленост.
2.2.10. Формоване на керамични изделия и строителни материали.
2.2.11. Транспорт и складиране.
2.2.12. Работа със замразени блокове месо и пакетиране на консервирани храни.
2.2.13. Корабостроене.
2.2.14. Работа при маневриране на влакове.
2.2.15. Работа, свързана с акумулаторни батерии и зарядни устройства, електролизни уредби, електрозаваръчни машини и съоръжения, кондензаторни уредби и електрофилтри.
2.3. Защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила
2.3.1. Работа на покриви.
2.4. Предпазни обувки с изолиращи ходила
2.4.1. Работа със или върху много горещи или много студени материали.
2.5. Защитни обувки, които могат лесно да се свалят
2.5.1. Там, където има риск от разтопени вещества.
3. Защита на очите или лицето
3.1. Защитни очила от “закрит тип”, лицеви щитове или екрани
3.1.1. Заваряване, шлифоване и пресяване.
3.1.2. Зачеканяване и обработка със секач или длето.
3.1.3. Скални работи.
3.1.4. Работа с механично задвижвани инструменти.
3.1.5. Работа с въртящи се машини, образуващи малки стружки.
3.1.6. Щамповане.
3.1.7. Преместване и разрушаване на отломки.
3.1.8. Разпръскване на абразивни вещества.
3.1.9. Работа с киселини и разяждащи разтвори, дезинфекционни и антикорозионни продукти.
3.1.10. Работа с пулверизатори на течности.
3.1.11. Работа със и около разтопени вещества.
3.1.12. Работа с лъчиста топлина.
3.1.13. Работа с лазери.
4. Защита на дихателните органи
4.1. Дихателни маски (дихателни апарати)
4.1.1. Работа в контейнери, затворени съдове и газови промишлени пещи, в които може да има газ или недостатъчно количество кислород.
4.1.2. Работа около мястото за зареждане на доменната пещ.
4.1.3. Работа около газови преобразователи, тръби за газ на доменната пещ.
4.1.4. Работа в близост с изливането на метал от доменната пещ, където може да има изпарения на тежки метали.
4.1.5. Работа при зареждане на пещи и кофи, където има прах.
4.1.6. Боядисване чрез пулверизиране, когато обезпрашаването е недостатъчно.
4.1.7. Работа в шахти, канализационни тръби и други подземни съоръжения, свързани с канализацията.
4.1.8. Работа в хладили инсталации, при които има опасност от изтичане на охладителя.
4.1.9. Пясъкоструйни дейности.
4.1.10. Смяна на филтри на прахопречиствателни съоръжения.
4.1.11. Демонтаж или разрушаване на азбестови материали.
4.1.12. Работа в минни галерии, шахти, сгуроотвалища, хвостохранилища, бункери за зърно, топлоцентрали.
5. Защита на слуха
5.1. Предпазители за ушите (външни и вътрешни антифони)
5.1.1. Работа с преси за метал.
5.1.2. Работа с пневматични пробивни машини.
5.1.3. Наземния персонал на летищата.
5.1.4. Шлифоване, пилене.
5.1.5. Други дейности с наднормен шум.
6. Защита на тялото и горните крайници
6.1. Защитни облекла
6.1.1. Работа с киселини, разяждащи разтвори, дезинфекционни и антикорозионни вещества.
6.1.2. Работа със или около горещи материали и при въздействие на топлина.
6.1.3. Работа с изделия от плоско стъкло.
6.1.4. Пясъчноструйни работи.
6.1.5. Работа в хладилни камери за дълбоко замразяване.
6.1.6. Работа в рентгенови помещения, със скенери.
6.2. Огнеустойчиви облекла
6.2.1. Заваряване в ограничена зона.
6.3. Предни престилки, устойчиви на пробождане и срязване
6.3.1. Пробождане и срязване.
6.3.2. Работа с ръчни ножове, включващи насочване на ножа към тялото.
6.4. Кожени предни престилки
6.4.1. Заваряване.
6.4.2. Коване.
6.4.3. Леене.
6.5. Лични предпазни средства за защита на предмишницата
6.5.1. Пробождане и срязване.
6.6. Ръкавици
6.6.1. Заваряване.
6.6.2. Манипулиране на обекти с остри ръбове, но не при машини, при които има опасност от захващане на ръкавиците.
6.6.3. Необезопасена работа с киселини и разяждащи разтвори.
6.6.4. Работа с електросъоръжения.
6.7. Метални мрежести ръкавици
6.7.1. Пробождане и срязване.
6.7.2. Редовно използване на ръчни ножове в кланиците и производството.
6.7.3. Смяна на ножовете на режещи машини.
7. Защита от неблагоприятни климатични въздействия
7.1. Работа на открито при дъжд и студ.
8. Светоотразяващи облекла
8.1. Работа, при която работещите трябва да бъдат ясно видими.
9. Защитни колани (сбруи)
9.1. Работа на скеле.
9.2. Монтаж на сглобяеми части.
9.3. Работа на стълбове.
9.4. Работа на наклонени покриви.
10. Защитни въжета
10.1. Работа в кабината на висок кран.
10.2. Работа във високи кабини на складови съоръжения за товарене и разтоварване.
10.3. Работа във високите части на сондажни кули.
10.4. Работа в шахти и канализационни тръби.
11. Защита на кожата
11.1. Работи при импрегниране и промазване на материали.
11.2. Дъбене и щавене на кожи.
12. Защита от електрически ток
12.1. Работа в открити и закрити разпределителни уредби на подстанции.
Приложение № 2
към чл. 17
Неизчерпателен списък на лични предпазни средства (ЛПС)
1. ЛПС за главата
1.1. Защитни каски за промишлеността (минна, строителна и др.).
1.2. Средства за защита на скалпа (кепета, бонета, мрежи за коса със или без екран за очите).
1.3. Средства за защита на главата (бонета, кепета, качулки и др. от плат, от плат с покритие и др.).
2. ЛПС за слуха
2.1. Вътрешни антифони и други подобни приспособления.
2.2. Каски с антифони.
2.3. Външни антифони за самостоятелна употреба или които се монтират на каски.
2.4. Външни антифони с приемник за ниски честоти.
2.5. Средства за защита на слуха с устройство за двустранна комуникация.
3. ЛПС за очите и лицето
3.1. Очила от “открит тип”.
3.2. Очила от “закрит тип”.
3.3. Очила от “закрит тип” за Х-лъчение, за лазерно лъчение, за ултравиолетови, инфрачервени и видими лъчения.
3.4. Лицеви щитове.
3.5. Щитове и каски за заваряване (ръчни щитове, щитове, които се закрепват към главата, или щитове, които се монтират към защитните каски).
4. ЛПС за дихателните органи
4.1. Филтри противопрахови, противогазови и срещу радиоактивни прахове.
4.2. Изолиращи устройства с подаване на въздух.
4.3. Дихателни апарати, включващи подвижен щит за заваряване.
4.4. Съоръжения за водолази.
4.5. Водолазни костюми.
5. ЛПС за горните крайници
5.1.Ръкавици, осигуряващи защита срещу:
5.1.1. механични въздействия (пробождане, порязване, вибрации и др.);
5.1.2. химически вещества;
5.1.3. електричество и топлина.
5.2. Ръкавици с един пръст.
5.3. Напръстници.
5.4. Ръкавели.
5.5. Защитни средства за китките при тежка работа.
5.6. Ръкавици без пръсти.
5.7. Защитни ръкавици.
6. ЛПС за долните крайници
6.1. Обувки-половинки, боти, високи обувки, обезопасяващи боти.
6.2. Обувки, които могат да бъдат бързо развързани или разкопчани.
6.3. Обувки с допълнително защитно бомбе.
6.4. Обувки и надобувки с устойчиви на топлина ходила.
6.5. Устойчиви на топлина обувки, боти и надботи.
6.6. Термични (за защита от студ) обувки, боти и надботи.
6.7. Обувки, боти и надботи, устойчиви на вибрации.
6.8. Антистатични обувки, боти и надботи.
6.9. Изолиращи обувки, боти и надботи.
6.10. Защитни обувки за оператори на верижен трион.
6.11. Обувки с дървени подметки.
6.12. Наколенници.
6.13. Подвижни ортопедични стелки.
6.14. Гамаши.
6.15. Подвижни ходила, устойчиви на топлина, пробождане или подхлъзване.
6.16. Подвижни котки за поледица, сняг или хлъзгава почва.
7. ЛПС за кожата
7.1. Защитни кремове (мазила).
8. ЛПС за торса (трупа) и корема
8.1. Защитни жилетки, куртки и предни престилки за защита от механични въздействия (пробождане, порязване, пръски разтопен метал и др.).
8.2. Защитни жилетки, куртки и предни престилки за защита от химически вещества.
8.3. Загряващи жилетки.
8.4. Спасителни жилетки.
8.5. Предни престилки за защита от Х-лъчи.
8.6. Колани за тялото.
9. ЛПС за цялото тяло
9.1. Оборудване за защита срещу падане от височина:
9.1.1. Оборудване за предотвратяване на падане (пълно оборудване с всички необходими приспособления).
9.1.2. Спирачно оборудване за поглъщане на кинетичната енергия.
9.1.3. Устройства за тялото (предпазен колан – сбруя).
9.2. Защитни облекла.
9.2.1. Обезопасяващи облекла (от две части и гащеризони).
9.2.2. Облекла за защита срещу механични въздействия (пробождане, порязване и др.).
9.2.3. Облекла за защита срещу химични вещества.
9.2.4. Облекла за защита срещу пръски разтопен метал и инфрачервена радиация.
9.2.5. Облекла, устойчиви на топлина.
9.2.6. Термични (за защита от студ) облекла.
9.2.7. Облекла за радиоактивни замърсявания.
9.2.8. Непроницаеми за прах облекла.
9.2.9. Непроницаеми за газове облекла.
9.2.10. Сигнални облекла – флуоресциращи и отражателни, и сигнални допълнения (ленти за ръцете, ръкавици и др.).
9.2.11. Защитни покривала.
Приложение № 3
към чл. 17
Таблица за части на тялото на работещите, изложени на рискове

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛПС

Съществените изисквания относно дизайна и производството на лични предпазни средства (ЛПС) се определят от Директива 89/686/ЕЕС относно сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на ЛПС. Разпоредбите на тази директива са въведени с Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на ЛПС, приета на основание чл.7, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Съответствието на ЛПС със съществените изисквания се удостоверява от производителя или от неговия упълномощен представител с декларация за съответствие и с маркировка за съответствие.

Маркировката за съответствие се състои от инициалите СЄ и удостоверява, че продуктите съответстват на съществените изисквания, определени в наредбите по чл.7 от ЗТИП и че са били подложени на съответните процедури за оценяване и удостоверяване на съответствието.

ЛПС със сложно устройство, предназначени да защитават от смъртни опасности или от такива, които могат да причинят тежки и необратими увреждания на здравето, съответстват на изискванията на наредбата, когато: са с нанесена маркировка за съответствие; се придружават с декларация за съответствие; са преминали процедурата “Съответствие с типа и контрол на крайния продукт” или “Осигуряване качеството на производството”; притежават сертификат, издаден съгласно процедурата за оценяване на съответствието “Изследване на типа”.

ЛПС се пускат на пазара, придружени с инструкция за употреба на езика на потребителя, съставена от производителя. Тя съдържа информация за съхраняване, употреба, почистване, поддържане, обслужване, класа на защита, крайната дата или периода на годност, подходящата опаковка за транспортиране, значението на използваните маркировки, името, адреса и идентификационния номер на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, което е участвало в оценяването на ЛПС на етапа на проектиране (когато е приложимо).

Маркировка трябва да има върху всяко ЛПС (ако е с малка повърхност – върху опаковката) с информация най-малко за: име на производителя, маркировка за съответствие, сериен номер, дата на производство, хармонизиран европейски стандарт, на който ЛПС отговаря.

Хармонизираните стандарти регламентират изискванията, методите за изпитване, инструкциите за използване и маркировката на различните средства. Те се изработват от Европейски комитет по стандартизация и след това се приемат задължително от страните членки на Европейския съюз. Начините на работа се регламентират с различни наредби и постановления, издавани от министерствата на съответните страни.

Три категории ЛПС в зависимост от риска, на който са изложени ползвателите са определени с Директива 89/686/ЕЕC:
• І категория – за по-малък, незначителен риск
• ІІ категория – за незначителен/среден/риск
• ІІІ категория – за тежък, необратим/смъртен/ риск

ОПРЕДЕЛЯНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЛПС

ЛИЧНО ПРЕДПАЗНО СРЕДСТВО – (“средство за лична – индивидуална – защита”) е всяко приспособление (екипировка), проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение или принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.
При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателя осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства(ЛПС).

І. Задължения на работодателя
1. Определя работните места и видовете работа, при които се използват ЛПС, въз основа на извършена оценка на риска на работното място (спецификата на работата и възможните опасности) и като има предвид приложения № 1, 2 и 3 на Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на ЛПС на работното място, обн. в ДВ, бр. 46/2001 г.
Определянето на необходимите ЛПС се извършва независимо от това, дали дейностите, ЛПС и рисковете са посочени или не в тези приложения;
2. Съставя списък, който съдържа:
– работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства;
– вида, наименованието и точната идентификация на всяко ЛПС;
– конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства;
– срока за износване на ЛПС.
Списъкът се обявява пред работещите.
3. Осигурява използването само на изправни и отговарящи на изискванията ЛПС.
4. Предоставя личните предпазни средства на работещите в деня на постъпване на работа;
5. Предварително информира всеки работещ за рисковете, от които го защитават личните предпазни средства, които той му предоставя за ползване;
6. Осигурява на работещите обучение и организира демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на ЛПС;
7. Определя със заповед местата за съхраняване на ЛПС, които трябва да се използват аварийно;
8. Осигурява резерв от ЛПС, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност;
9. Осигурява периодични проверки за качествата на ЛПС. За извършените проверки се съставя протокол.
Почистването, изпирането, дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на ЛПС се организират от и са за сметка на работодателя.

ІІ. Избор на личните предпазни средства
Преди избора работодателят оценява дали личните предпазни средства, които възнамерява да бъдат използвани, задоволяват изискванията.
При определяне на характеристиките, които всяко ЛПС трябва да притежава, за да е ефективно срещу рисковете, които не могат да бъдат избегнати по друг начин, се вземат предвид и всички рискове, произтичащи от употребата и на самото лично предпазно средство. Необходимо е и сравнение на характеристиките на наличните (използваните до сега) ЛПС с характеристиките на необходимите.
Оценката по този начин се извършва писмено и се преразглежда и актуализира.

Личните предпазни средства трябва:
– да отговарят на нормите и изискванията за осигуряване на безопасност и опазване на здравето, съдържащи се в приложимите за ЛПС нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието на такива изделия и свободното им движение на пазара;
– да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до увеличаване на който и да е риск;
– да отговарят на условията на съответното работно място;
– да са съобразени с ергономичните изисквания и здравословното състояние на работещите;
– да съответстват на размерите на използващия ги.
– да са съвместими и да продължават да бъдат ефективни срещу съответните опасности, когато поради наличие на повече от една опасност е необходимо работещите да носят повече от едно ЛПС.

ІІІ. Условия за използване на ЛПС
Използват се в съответствие с инструкциите на работодателя и производителя, които трябва да са разбираеми за работещите.
Използват се само по предназначение, с изключение при специфични и изключителни обстоятелства;
Предвидени са за индивидуално ползване.
Ако условията изискват ЛПС да се ползват от повече от едно лице, се вземат подходящи мерки за недопускане възникване на хигиенни и здравословни проблеми за различните ползватели.
Времето, през което се носят от работещите и други условия, се определят в зависимост от работното място на всеки работещ, от експозицията, от степента на риска и от характеристиките и ефективността на ЛПС.
Използването им според опасностите е както следва:
– постоянно, когато опасностите действат непрекъснато;
– периодично, когато опасностите възникват при определени видове работа и условия;
– аварийно, при възникване на аварии, бедствия, катастрофи и други подобни обстоятелства;

ІV. Права, задължения и отговорности на работещите
1. При откриване на неизправности на ЛПС, работещите незабавно уведомяват работодателя за вземане на необходимите мерки.
2. При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа работещия връща на работодателя дадените му за ползване ЛПС, в т. ч. и специалното работно облекло.
Специалното работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място – температура, влажност и скорост на движение на въздуха, след изтичане на срока за износване не подлежи на връщане.
3. При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа работещият може да задържи специалното работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място, като заплати стойността до срока на износването му.
4. Загубени, унищожени или повредени ЛПС преди изтичане на срока за износване не по вина на работещия, което се установява с протокол на работодателя, се подменят с нови;
5. Когато ЛПС са загубени или унищожени по вина на работещия, работодателят го снабдява с нови и може да търси имуществена отговорност за остатъчната стойност до срока на износване съгласно Кодекса на труда.
При използване на ЛПС се изпълняват изискванията на Наредба № 3, на общите и на специфичните нормативни актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, работно оборудване и за пожарна и аварийна безопасност.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНСТРУКЦИЯТА ЗА УПОТРЕБА НА ЛПС

10 август, 2010 • Автор Деяна Илиева • Категория Предпазни средства •

В списъка на личните предпазни средства, забранени за разпространение имаше такива, за които не са изготвени инструкции, съгласно изискванията. Преди няколко дни заради домашен ремонт си закупих чифт предпазни очила и ръкавици, чиито инструкции също не отговаряха на изискванията. За съжаление въпросните инструкции бяха запечатани в пакета и нямаше как предварително да ги видя.
Ако обаче вие закупувате лични предпазни средства за вашите работници, поискайте да се запознаете предварително с инструкциите за тях – за да проверите дали отговарят на изискванията и дали няма важна информация по отношение на експлоатацията и защитата, която са пропуснали да ви кажат. За да знаете какво да търсите в инструкцията, съм подготвила за вас днешния материал.
Какво трябва да съдържа инструкцията за употреба на личното предпазно средство?
Съдържанието на инструкцията за употреба на ЛПС е определено императивно в Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства. Съгласно чл. 13 личните предпазни средства трябва да се пускат на пазара придружени с инструкция за употреба, съставена от производителя, която трябва да е изчерпателна и разбираема и да съдържа:
1. Името и адреса на производителя и/или на неговия упълномощен представител.
2. Информация за съхраняване, употреба, почистване, поддържане, обслужване и дезинфекция.
Препаратите за почистване, поддържане и дезинфекция, препоръчани от производителя, не трябва да имат вреден ефект върху ЛПС и върху ползвателя, когато са приложени според указанията.
3. Информация за резултати от изпитвания, доказващи класовете на защита, осигурявани от ЛПС.
4. Какви са принадлежностите към ЛПС, ако има такива и характеристиките на резервните части.
5. Класовете на защита, съответстващи на различните нива на риска и съответните ограничения за използване.
6. Крайната дата или периода на годност на ЛПС или на някои от неговите съставни части.
7. Каква е подходящата опаковка за транспортиране на ЛПС.
8. Какво е значението на използваните маркировки. Когато е необходимо, трябва да се отбелязани нормативните актове, приложими съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за маркировката за съответствие.
9. Името, адреса и идентификационния номер на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, което е участвало в оценяването на ЛПС на етапа на проектиране.
Освен инструкцията за употреба за личното предпазно средство трябва да има и „Декларация за съответствие„. Изготвянето и е част от процедурата „Деклариране на съответствието“ , при която производителят или неговият упълномощен представител изготвя декларация, че пуснатото на пазара ЛПС отговаря на разпоредбите на наредбата и нанася върху всяко ЛПС маркировка за съответствие съгласно изискванията на Наредбата за маркировка за съответствие.
От своя страна декларацията за съответствия трябва да съдържа:
1. наименованието и адреса на производителя или на неговия упълномощен представител;
2. описание на ЛПС (тип, сериен номер и др.).
3. номерата на стандартите по чл. 6 за ЛПС, определени в приложение № 1 на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства;
4. името, идентификационния номер и адреса на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, и номера на сертификата за изследване на типа, когато е необходимо;
5. приложени процедури по приложение № 5 или 6 от същата наредба (Процедура за оценяване на съответствието „Съответствие с типа и контрол на крайния продукт“ и Процедура за оценяване на съответствието „Осигуряване качеството на производството“) и името, идентификационния номер и адреса на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, когато е необходимо.
6. името и длъжността на лицето, упълномощено да подпише декларацията от името на производителя или на неговия упълномощен представител.
В заключение, бих искала да припомня, че тези два документа и особено инструкцията за употреба е задължителен документ за всяко лично предпазно средство във фирмата, съгласно чл. 13 и чл. 15 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място., а подобна точка има и в декларацията по член 15 от ЗЗБУТ, свързана с изискването за обучение и демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства – все неща, описани в инструкията за употреба.

РАБОТНОТО ОБЛЕКЛО КАТО ЛПС

Какво е специално работно облекло?
Отговор на този въпрос намираме в Наредба № 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, която отмени Наредба № 11 от 1993 г. и въвежда разпоредбите на Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО).
Съгласно Наредбата „лично предпазно средство“ е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.
Примери за специално работно облекло като лично предпазно средства са дадени в приложение 2 на наредбата „Неизчерпателен списък на личните предпазни средства“ в частта „защита на цяло тяло“. Такива са:
– Обезопасяващи облекла (от две части и гащеризони);
– Облекла за защита срещу механични въздействия (пробождане, порязване и др.);
– Облекла за защита срещу химични вещества;
– Облекла за защита срещу пръски разтопен метал и инфрачервена радиация;
– Облекла, устойчиви на топлина;
– Термични (за защита от студ) облекла;
– Облекла за радиоактивни замърсявания;
– Непроницаеми за прах облекла;
– Непроницаеми за газове облекла;
– Сигнални облекла – флуоресциращи и отражателни, и сигнални допълнения (ленти за ръцете, ръкавици и др.);
– Защитни покривала.
Необходимо е да обърнем внимание, че „облекло, което не е специално предназначено за опазване на здравето и безопасността на работещия“ не може да бъде включено към личните предпазни средства.
Личните предпазни средства за защита на тялото или на части от него от действието на ниски температури трябва да имат необходимата термоизолираща способност и механична устойчивост, съобразени с предвидимите условия на употреба, за които те са пуснати на пазара. Те, както и всички останали лични предпазни средства, трябва да имат маркировка за съответствие съгласно Наредбата за маркировката за съответствие.
Личните предпазни средства, в т. ч. специалното работно облекло, са краткотрайни активи на предприятието и се отчитат като материали по установения ред. След получаването им от работещите (което трябва да бъде удостоверено с подпис) се изписват в издръжката на предприятието. За тях се води и и извънсчетоводна отчетност за срока на износване.
При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа работещият връща на работодателя даденото му специално работно облекло.
Когато специалното работно облекло е свързано с параметрите на микроклимата на работното място – температура, влажност и скорост на движение на въздуха, то не подлежи на връщане след изтичане на срока за износване, а при прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа може да го задържи, ако заплати стойността до срока на износването му.
Ако работещ загуби, унищожи или повреди лично предпазно средство преди изтичане на срока за износване, то работодателят е задължен да го снабди с ново, но има право да търси имуществена отговорност за остатъчната стойност до срока на износване съгласно Кодекса на труда.
Не на последно място, припомняме още едно изискване на Наредба 3, а именно:
„Почистването, изпирането, дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства се организират от и са за сметка на работодателя.“

СРЕДСТВА ЗА ИНДИВИДУАЛНА ЗАЩИТА ОТ ШУМ

Във всички случаи, при които звуковите нива не могат да бъдат сведени до хигиенните норми се налага широко и задължително използване на средства за индивидуална защита от шума.
Средствата за индивидуална защита от шум в зависимост от конструктивното им изпълнение се делят на:
• външни антифони (наушници), които закриват ушната раковина отвън и в зависимост от начина на закрепване към главата се делят на: независими, с твърди и меки прикрепващи устройства към главата; вградени (монтирани) към каска или друго защитно средство;
• вътрешни антифони, които закриват външния слухов канал или прилягат към него. В зависимост от характера на използване се делят на: за многократно използване; за еднократно използване. А в зависимост от материала – твърди, еластични и влакнести.
• противошумни шлемове.

Изборът на вида лични предпазни средства (ЛПС) се съобразява с конкретните условия на труд на всеки работещ и опазване на здравето му. Когато използването на ЛПС създава предпоставки за риск от злополука, работодателят трябва да предприеме подходящи мерки за отстраняване или намаляване на този риск.
Антифоните трябва да се:
– носят винаги, когато има шум;
– използват правилно;
– поддържат добре.
При закупуване на антифони трябва да се изисква да имат знак за съответствие “СЕ” и да бъдат маркирани с буквите H, M, L и техните стойности, което означава с колко намаляват нивото на шума при високите (H), средните (M) и ниските (L) честоти.